"О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?"

"Обесването на Васил Левски"
Христо Ботев

Както дяволът, в ангел преправен,
Свято Слово прочита, лукав -
тъй и властникът ужким прославя
Дякон Левски, герой величав.

Грачи гарванът - грозно, зловещо,
а хитрецът хвалбите реди.
И наглед е голямото нещо,
патриот с чиста вяра в гърди.

Вият псета и вълци в полята,
а пред него - ефир, микрофон.
За република чиста и свята
бъбри думи горкият галфон.

Старци Богу горещо се молят,
но на Ганьо какъв му е Бог?
Той е с тези, що бесят и колят,
и със тях е направил оброк.

Пее зимата злата си песен,
но търбухът е в джип с климатик.
А че Дяконът бил е обесен -
не се трогва сърце на циник.

Той си има държава-робиня,
почерняла от скърби и гнет,
а пък Левски, Човекът-Светиня,
в кабинета е просто портрет...

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)

1. Бог си избира най-праведния от един народ и го надарява с талант.

2. Когато хората са тотално объркани и живеят в лъжа и престъпност, Бог внушава на възлюбения от Него заради делата му творец какво да каже на нещастните си или лоши сънародници, за да се замислят те, да се променят. Разбира се моментът е подбран така, че въздействието от словото Божие да намери най-късия път към разума им.
3. Така словото Божие достига до нас чрез възлюбения от Него праведник измежду лошите.

Поздравления и за още нещо - когато считате за нужно Вие напомняте в поезията си за стила на други велики поети - за Смирненки, за Вазов, за Ботев.
Тези две стихотворения отново са отправени към Вечността. Свързани с личността на Апостола на свободата, те ще останат завинаги в българската поезия.
Този ли е пътят на последните Ви две стихорожби, Великий поете?

Мили приятелю! Някога Вазов писа за Апостола: Думите му бяха и прости, и кратки, пълни с упование и надежди сладки! Мисля, че ролята на твореца е да намери най-краткия път до сърцето на читателя. А от века и довека най-краткото е винаги простичко и възвишено едновременно! В своята мисия Левски винаги ми напомня Христос, защото и нашият Апостол имаше предател сред своите, и даде живота си като Свята саможертва. Трудно е това да се обясни на поколение, чиито учебници по история вече са безобразно осакатени от историческа памет и лишени от родолюбие. Но докато съм жив, аз ще пиша според както ми диктува духа, за да намирам събудените и извисените духом! Това е пътят на социалната ми поезия!