Прочетен: 1815 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2017 15:05
Мусала, Конгур, Мечит, Мальовица, Баташки снежник и Славов връх – това са върховете, които успях да покоря тази зима. Мисля, че е добра равносметка, предвид напредналата ми възраст и уседналия, чиновнически начин на живот, който водя по принцип.
Мусала и Мальовица ги качвах за n-ти път и въпреки че са най-високите с тях най-малко се гордея. Времето беше добро, пътеките бяха утъпкани, нямаше нужда от снегоходки и ги изкачих даже и без щеки.
Ето някоя и друга снимка, де:
И Мальовица:
Все пак си струва да се отбележи, че на пътеката за Мальовица за втора поредна година срещнах един бивш съученик от техникума, който преди това не го бях виждала от 30 години и след срещата миналата година, пак не го бях виждала на друго място. Ха-ха ... трябва да му се обадя сега да ме води на Мургаш, та да не се случи догодина пак да го срещам на пътеката за Мальовица.
Другите четири върха обаче бяха истинско предизвикателство.
Конгур беше изключително приятна изненада. Мама е от този край, но никой от фамилията не е бродил по Беласица (освен може би вуйчо-геолога). Навремето явно не всеки е могъл да ходи там – самата хижа Конгур е бивша застава. А аз се уредих с водач и група и с доста пот и усилия от моя страна успях да се кача до върха, от който се откри такава невероятна гледка към Гърция, че направо дъхът ми спря. По принцип щеше да има гледка и към югозападна България, но гъсти облаци я бяха запушили и се виждаха само стърчащи върхове:
Ето и гледката към Гърция:
След това изкачих Мечит с голяма група туристи от близо и далеч. Бях ходила няколко пъти до хижата, но до върха така и все нямаше време или с кой да отида. Отново бях силно впечатлена от гледката, която се открива от върха – една девствена и прекрасна Рила, която ми идеше да прегърна и да занеса вкъщи.
До преди тази година не се хвърлях на зимни разходки чак толкова, защото нямах и екипировка, и средства за дълги пътешествия и си мислех, че няма с кой да отида. След ходенето до Конгур обаче открих, че има цял куп туроператори, които специализират в трекинга и изобщо алтернативни видове туризъм. Водачът ми до Конгур, например, се казва Иван Ганев и не само води групи в планината, ами ги учи и да игрят хора по върховете – инициативата се казва „Хоро на баир“.
И понеже не съм много по хората се разрових в интернет за други подобни инициативи и планински водачи и не само аз открих няколко, а някои и сами ме откриха, след като се сприятелих с Иван във фейса.
Обаче като стар интернет-вълк внимателно си направих проучването и си избрах най-интересната трекинг агенция - Yogi Trekking. Боже мили, само като видях програмата им за годината се почувствах лайк а кид ин а канди стор – демек като дете в магазин за бонбони.
Големите пътувания веднага отпаднаха, независимо колко изкушаващо звучаха, защото просто не са ми по джоба за момента. Не ги и четох в подробности, за да не се дразня. Обаче малките, ах малките .... за по 50/100, 100 и нещо лева еднодневни, дву-три-четиридневни екскурзийки до знайни и незнайни за мен местенца на България и съседни страни, които и на думи и на снимки изглеждат толкова красиви, че направо ми идеше да запаля Карлсон и веднага да замина. Удържах се, разбира се, за някой и друг ден, докато избера внимателно първия маршрут и тогава влязох във връзка с хората, за да се включа.
Какво се случи след това е една малка одисея, за която си струва да напиша отделно, така че ... следва продължение.
Забележително откритие в Англия на златн...
Нека да е лято...
Бях на палатка - температурите през нощта падат с повече от 20 градуса.
А когато узреят малините има и мечки които си похапват. :)
Ако преспиваш по добре да е в хижата под върха.
Мерси за съвета - ще гледам да не е много ветровит ден. :)